The American Conservative: Заключението на службите в САЩ, че Путин не е убил Навални, прилича на покана за преговори към руския президент
Автор: Хелън Андрюс, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Дали приключването на информация от американското разузнаването за Навални е маслинова клонка към Путин? Снемането на обвиняването, че съветският президент е виновен за смъртта на Навални може да е сигнал за осъзнаване, че договарянията в Украйна би трябвало да стартират скоро
В света на " шпиони срещу шпиони " нещата постоянно са неразбираеми. Миналата седмица обществеността надникна в този горист свят, когато анонимни чиновници от американското разузнаване изнесоха пред " Уолстрийт джърнъл " резултатите от следствието на гибелта на дисидента Алексей Навални при започване на годината. Присъдата: Путин не е поръчал убийството на Навални.
Това е в несъгласие с изказванията на президента Джо Байдън: " Не се заблуждавайте. Путин е виновен за гибелта на Навални ", съобщи той. Много коментатори стигнаха до заключението, че Навални е бил " погубен ".
Скептични гласове се чуха още първоначално, в това число от някои малко предстоящи източници. Ръководителят на твърдолинейното украинско разузнаване Кирило Буданов съобщи две седмици след гибелта на Навални: " Може би ще ви отчайвам, само че доколкото знаем, той в действителност е умрял вследствие на кръвен съсирек. И това е повече или по-малко доказано. " (Буданов също по този начин съобщи, че съгласно него Евгений Пригожин може би към момента е жив.)
Историята в " Уолстрийт джърнъл " излезе единствено седмица, откакто вдовицата Юлия Навалная украси корицата на списание TIME като един от 100-те най-влиятелни хора на 2024 година Вицепрезидентът Камала Харис способства за рекламата за Навалная, възхвалявайки я като " самоуверен герой " и " знак на демократичните полезности ".
Източниците от разузнаването, които разговаряха с вестника, не показаха никакви главозамайващи доказателства или различно пояснение за гибелта на Навални. Доколкото е разкрита, аргументацията зад новата оценка се основава най-много на логиката, която хора като kас предложиха още през февруари: Путин не спечел много от гибелта на Навални, в противен случай - рискува е да изгуби скъп лост за въздействие, а моментът в навечерието на Мюнхенската конференция по сигурността не би могъл да бъде по-лош за Путин.
Тогава за какво разследващата ни общественост разкри това в този момент? На пръв взор наподобява, че няма особена причина да го направи. Набирането на поддръжка за войната в Украйна зависи от представянето на Путин като невъзмутим палач, човек, който би наредил гибелта на отстъпник. Бъдещето на Юлия Навалная като знаменосец на идеята на брачна половинка ѝ зависи от статута ѝ на вдовица на страдалец. Дори и нашето държавно управление да стигне до заключението, че Путин не е поръчал убийството на Навални, за какво да не резервира това умозаключение за себе си?
Обяснението може да се крие във утежняването на ситуацията на Украйна на бойното поле. Руската войска напредва и украинските сили надали ще съумеят да извърнат хода на събитията даже с ново вливане на западни оръжия. Може би наближава времето за договаряния за преустановяване на тази война.
В момента най-голямата спънка пред договарянията - с изключение на желанието на Украйна да седне на масата - е неналичието на доверие от съветска страна. Последният път, когато преговаряха за мир в Украйна, Западът го употребява единствено с цел да завоюва време за подготовка на идващия кръг от сражения. Кремъл се съмнява, че Западът ще договаря добросъвестно - възприятие, което се ускорява от готовността на водачи като Байдън да се отдадат на реторични ексцесии, които демонизират съветския водач (наричайки го " палач " ) или оспорват легитимността му ( " За Бога, този човек не може да остане на власт " ).
Преди руснаците да се съгласят да седнат на масата, те биха могли рационално да изискат някаква съответна проява, че западната страна е подготвена да ги срещне на средата на пътя. Един от методите за това е Путин да бъде освободен от отговорност за гибелта на Навални. Ако не можем обществено да признаем, че сме сгрешили като сме обвинили Путин, че е поръчал ликвидиране в пандиза, по какъв начин руснаците могат да чакат от нас да отстъпим по нещата, които в действителност ги интересуват, като да вземем за пример да обещаем, че Украйна няма да се причисли към НАТО през идващото десетилетие?
Фактът, че разследващите ни служби споделиха истината обществено, е положителната страна на нещата. Тъмният облак е следният: Ако Вашингтон се е почувствал заставен да се съгласи с съветските претенции за авансово изискване за договаряния, ситуацията на Украйна на бойното поле би трябвало да е в действителност извънредно. Русия би трябвало да е в мощна преговорна позиция, щом е подготвена да сложи претенции, които, в случай че не бъдат изпълнени, ще оставят ориста на Украйна да се взема решение не на масата за договаряния, а на бойното поле.
Хелън Андрюс е старши редактор в The American Conservative и създател на книгата BOOMERS: The Men and Women Who Promised Freedom and Delivered Disaster (Sentinel, януари 2021 г.). Работила е във Washington Examiner и National Review, както и като откривател в мозъчен концерн в Центъра за самостоятелни проучвания в Сидни, Австралия. Нейни работи са оповестени в The New York Times, The Wall Street Journal, First Things, The Claremont Review of Books, Hedgehog Review и доста други.
Инфо: theamericanconservative.com
Превод: " Гласове "
